Хобитата на хамалите
Хобитата на хамалите ни се оказаха най-разнообразни. Повечето естествено гледат мачове и играят в еврофутбол. Имаме случай на пропиляване на половината заплата, защото колегата хамалин бил ужасно сигурен, че няма как да сбърка, залагайки само на четири мача. Ама то не знам кой си бил контузен, а пък нападателя на не знам кой си отбор не бил отбелязвал гол от не знам колко си мача. И какво, в крайна сметка беше станала изненада. Е, то изненадата била повече май за колегата - хамалин, не толко за букмейкърите, но така е като се мислиш за голям разбирач и се надценяваш.
Следващото по-популярност хоби сред колегите е играенето на компютърни игри. Навремето повечето били свръх-запалени по кънтър страйк. Питам ги аз колко часа мислят, че са играли на тая игра през живота си, колко хиляди часа. Ако бехте учили езици през това време, викам, сега щяхте да сте полиглоти. Те пък хамалите ми отговарят, че ако не съм пушил цигари пък аз, до сега съм щял да си купя не знам какво си. Устати, значи, брей. То и аз съм един хамалин, пуша, ям нездравословно, колегите май по-умно правят като си губят времето с игрички.
Двама от колегите хамали ходят на риба, било перфектен релакс. Седиш си до реката, шуми ти успокоително, всеки се хвали какво бил хванал, няколко часа могат да си говорят за каква стръв се използва и кой каква въдица имал и къде бил ходил да лови риба. Научих, че Слънчевката била сред тея риби, дето и 50 да уловиш, все едно нищо не си хванал, Кефала бил по-авторитетен улов, Мрената, разбира се големия Шаран бил гордост. А хванеш ли нещо, дето хората ще си кажат, “Ей, то това цяло прасе”, значи вече имаш трофей, който ще ти повдига самочувствието цял живот.
Имаме един хамалин, който събра доста подигравки за хобито му, което мен лично никак не ме зарадва. Всеки има правото да се интересува от каквото си иска и подобно отношение от страна на колегите си е дискриминация, както е модерно да се казва. Аз бих казал простащина. Та, въпросния колега събира салфетки. Оплаква се, че в днешно време имало много малко различни видове салфетки, случвало му се да ходи в определени ресторанти заради това, че слагали специални салфетки, каквито не се срещали на други места. Хамалите го подиграваха, че салфетките му били фетиш и нямало да може да се възбуди, ако жена му не държала в ръка салфетки или поне не говорила за салфетки. Направо се надпреварваха да остроумничат. Например, че по-добре дебела и стара жена със салфетки, отколкото 18 годишна “кобилка” , която не споменава и дума за салфетки, камо ли пък да я видиш със салфетка. Какво да ги правиш, съберат се група младежи, все някой трябва да стане на подбив, важното е да не си ти. Обикновено съм забелязал добряците стават на подбив, никой не се подиграва със жестоките и злобички типове, които не изпитват жал да ти разкървят носа. Такова е обществото ни, какво да се прави.
Интересни неща си говорихме днес с колегите хамали, не съм някакъв писател да ги пресъздам тука, пиша си е така, да ми минава времето между отделните повиквания за транспорт, през които карам фирмените камиони…